„Седях с приятели и похапвахме бисквити, когато усетих, че душата ми напуска тялото, за да се обади по телефона. Кой знае защо, тя навъртя номера на компанията за стъклопласти «Московиц». После се върна в тялото ми и стоя там още двайсетина минути с надеждата, че никой няма да предложи да играем на думи. Когато разговорът се завъртя около взаимните фондове, тя пак отлетя и се запиля из града. Сигурен съм, че разгледа Статуята на свободата и после зяпа представлението в зала «Рейдио Сити». Не подмина и ресторантчето «При Бени», където профука цели шейсет и осем долара. Тогава реши да се прибере в тялото ми, обаче нямаше как да хване такси. Накрая тръгна пеш по Пето Авеню и стигна при мен точно навреме за вечерните новини. Усетих, че влиза обратно в мен, защото изведнъж ме полазиха студени тръпки и чух глас: „Върнах се. Я ми подай от стафидите.“
Из „Изследване на парапсихичните явления“ Уди Алън
Когато не сме фокусирали вниманието си, умът ни има свойството да блуждае – наричат го дневен сън и още „mind wandering“. Блуждаещите мисли разсейват доброволното ни внимание към нещо извън това, което правим в момента. Можем да се „отнесем“, докато вършим нещо на автопилот (мием чинии, взимаме душ, разхождаме се) или докато работи или четем. За какво мислите в момента?
Способността да се „отнасяме“ е важна особеност на системата за управление на вниманието ни, защото прекарваме 50% от будното си време в блуждаещи мисли. Блуждаенето на ума е когнитивен парадокс, защото използваме същите части на мозъка си и когато насочваме доброволното си внимание в някакакво занимание.
Блуждаенето на ума не е непременно лошо или добро за нас.
Когато се отнесем в мислите си, не присъстваме напълно в настоящето, не преживяваме момента. Изследванията показват, че по-често се „отнасяме“ в негативни мисли и емоции, нерешени проблеми и конфликти. Много пъти тези мисли са насочени към самите нас – самокритика, преиграване на ситуации и ментално циклене. В същото време в момента, в който осъзнато прекратим блуждаещите мисли, започваме да се чувстваме по-добре. Неслучайно намирането на занимание и работа се препоръчва от старите хора в моменти на дълбока скръб.
От друга страна умът ни търси почивка от претоварването. В мислите си можем да преживеем нещо хубаво или просто да помечтаем. Блуждаенето на ума е и креативен процес, чрез който търсим и намираме идеи, решения.
Блуждаенето на ума не е лошо или добро, стига да го управляваме и да осъзнаваме накъде ни отнасят блуждаещите мисли.