Въпрос на перспектива?

Креативността е да умееш да погледнеш отвъд очевидното, да умееш да сменяш с лекота блендата от детайла към голямата картина и обратно. Като дигитален фотоапарат да умееш само с едно копче да настройваш ума си от малкия детайл към панорамната снимка. И  после в панорамната снимка да намериш малките детайли, без които панорамната снимка не съществува.

Имам една любима легенда за Хенри Форд по повод лансирането на първите автомобили. Хората нямат нужда от по-бърз кон, имат нужда да стигнат по-бързо от едно място на друго.

Да можеш да погледнеш отвъд очевидното. По онова време очевидното са били по-бързите коне. Хенри Форд и екипът му са заснели панорамна снимка на нуждите и са избрали един детайл, който е променил света.

Тренираме ли възприятията си? Тренираме ли перспективата си? Или така сме свикнали с очевидното? Залепваме ли етикета си, категорията и го подминаваме?

Умеем ли да сменяме фокуса си?

Чрез перспективата можем да бъдем по-креативни, по-удовлетворени, по-добри, по-толерантни. Да премахнем бариерите пред себе си, да премахнем барикадите помежду си, да бъдем…

Как да тренираме перспективата си?

Можем да започнем чисто физически. Нека да погледнем стаята от там, където най-рядко заставаме. Нека си дадем време и да се огледаме добре. Да застанем зад вратата…; от другата страна на шкафа…; зад телевизора…; до огледалото…; може би зад огледалото.

Когато говорим с някого, преди да отречем неговото мнение автоматично, нека поспрем и да се поставим на неговото място и физически, и емоционално – наистина, с неговите вярвания, с неговия опит, с неговата емоция.

Ако затворим очи и тръгнем по горска пътечка. Докато стъпваме бавно, погледът ни се взира в стъблата на дърветата. Чуваме лекото пропукване на съчки под краката ни, усещаме миризмата на шума и почва. А когато се вгледаме в едно дърво, вдигаме глава, за да потърсим от какво е част това стъбло. Може би от дърво, което има корени, стъбло, клони и листа. И те са част от цяла екосистема – птичките, които гнездят в клоните, буболечките, които живеят в кората, храсталаците, които се крият в основата му. Цяла екосистема, пълна с живот и взаимосвързаности., която е част от малка горичка, с много дървета, с животни, гъби, боровинки и всякакви горски обитатели. Една малка горичка пълна с живот и взаимосвързаности, която е част от по-голяма гора. И по-голямата гора е част от южното било. Южното било е част от планината. Планината е част планинска верига. Една планинска верига пълна с живот и взаимосвързаности, от безбройни дървета с техните малки взаимосвързаности. Сега бавно се връщаме от планинската верига, през планината, през билото, през голямата гора, през малката горичка, до нашето дърво, до стъблото на пътеката, по която тръгнахме.

Какво ако опитаме с казус, на който търсим решение и той е нашето стъбло с неговите взаимосвързаности. И това стъбло от какво е част, а частта от какво е част, и частта на частта от какво е част? Какво е взаимодействието на нашия казус с голямата планинска верига?

От бърз кон ли имаме нужда или нещо друго?

Понякога решенията се крият в гъвкавостта на блендатата. В на пръв поглед скритите взаимодействия между детайлите, които се свързват в отнемаща дъха панорамна снимка.  Или пък да заснемем панорамната снимка и да потърсим кой детайл ни липсва. Да си поиграем с детско любопитство с тънките нишки между всички детайли, да ги променяме и изследваме. Блендата на нашия ум формира възприятията ни. В блендата на нашия ум се крие нашето щастие. В бледната на нашия ум се крие нашия потенциал.

Въпрос на перспектива.