Аз съм пешеходец, обичам да вървя пеша и да наблюдавам мислите си. Вървя заради разходката или крача целеустремена към следващата среща, към очакванията си. Преживяването е въпрос на управление на вниманието. От известно време благодарение на моя близка приятелка открих аудио-книгите, открих още един инструмент да управлявам вниманието си. Вървях през парка на НДК, забързана към важна за мен среща. В ушите ми Стивън Кови със Седемте навика. Слушам аз и гласът му е моят ритъм – леви, десни – ефективно ще стигна до срещата си. Стивън Кови обяснява как да бъдем по-креативни и се впуска в теорията на лявата и дясна половина на мозъка. Темата креативност е моята – имам мнение. Запозната съм с множество неврологични изследвания – каква ти дясна и лява и половина, това просто не е вярно! Минала съм 300 метра и нищо се съм чула. Моят ум е зает с оборване на теорията за дясната и лявата половина на мозъка. Спрях, върнах книгата и се опитах да чуя посланието без оценката за теорията за лявата и дясната половина. Спрях и се запитах, колко пъти не чувам посланието, защото не съм съгласна с някаква теория. Спрях, защото не чувам. Спрях, защото не присъствам. Спрях, защото оценката ми отне преживяването.
Аз съм пешеходец, обичам да вървя и да наблюдавам мислите си. Спирам, за да наблюдавам мислите си.