Попаднах на Зоуи Кийтинг. Музикант, челист, композитор. Известна е с това, че по време на изпълнението си с чело чрез компютър връща какво е изсвирила и наслагва преживяването. И ми хрумна – ние правим това в живота си? И осъзнаваме ли, че го правим?
От известно време ме занимава въпроса как се лутаме от една крайност в друга. Страстно прегръщаме новите си каузи и вярвания и презрително отричаме старите. Задраскваме идеи, истории, книги, филми, любовници и приятели. Осъзнаваме ли всъщност, че днес е резултат от вчера? Че всички тези идеи, книги, филми и истории са ни оформили и продължават да го правят? Наслаждаваме ли се на това богатство от преживявания и ползваме ли го в днешния си живот? Опитваме се да го погребем и забравим, излагаме го на стената на срама, отричаме и мразим? Всичко това заедно? Осъзнаваме ли, че тази палитра от картини, музика и усещания днес е резултат от вчера. И още – осъзнаваме ли какво от вчера влияе днес?
Аз съм тук днес не въпреки, а заради всичките си грешки и неразбории. Аз съм едно цяло. С хаоса и реда си, с бързината и забавянията си, с триумфите и провалите си. В търсене на хармонията от махалото. Вълшебството е в това да знаем кой такт от къде е и как искаме да влияе на днешния ден.
Тази мисъл навик ли е? Познавам ли цветовете на тази картина? Това звукът от преди пет такта ли е? Тук топло ли е или студено?
Зоу Кийтинг усеща (и осъзнава) кои тактове влияят на мелодията. Наслагва ги и създава хармония. Замисли ме.